Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
Основният нормативен акт, регулиращ наемането на чуждестранни работници в България, е Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), приет през 2016 г. Този закон транспонира редица европейски директиви и установява ясни правила за условията, при които граждани на трети страни могат да работят на територията на Република България.
ЗТМТМ определя правомощията на Агенцията по заетостта като основен административен орган, отговарящ за издаването на разрешения за работа, регистрацията на заетостта и контрола върху спазването на трудовото законодателство спрямо чуждестранните работници. Законът е допълнен от Правилника за прилагане на ЗТМТМ, който детайлизира процедурите и изискванията.
Основни принципи на закона
ЗТМТМ се основава на няколко фундаментални принципа, които всеки работодател трябва да разбира:
- Приоритет на местния пазар на труда — чуждестранни работници могат да бъдат наемани само когато на пазара на труда няма подходящи местни кандидати, което се доказва чрез пазарен тест
- Равно третиране — чуждестранните работници имат право на същите условия на труд и заплащане като българските граждани на аналогични позиции
- Защита на правата на работниците — законът предвижда механизми за защита на чуждестранните работници от експлоатация и дискриминация
- Контрол и санкции — предвидени са строги санкции за работодатели, нарушаващи законовите изисквания
Кодекс на труда
Наред с ЗТМТМ, Кодексът на труда на Република България се прилага в пълна сила спрямо чуждестранните работници. Това означава, че те се ползват от всички права, предвидени в Кодекса — максимално работно време, минимална заплата, платен годишен отпуск, обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение и други. Трудовият договор с чуждестранен работник трябва да отговаря на всички изисквания на Кодекса на труда.
Видове разрешения за работа
Българското законодателство предвижда няколко вида разрешения за работа, всяко от които е предназначено за различни ситуации и категории работници. Изборът на правилния тип разрешение е от ключово значение за успешното наемане на чуждестранен работник.
Разрешение за работа (стандартно)
Това е най-разпространеният вид разрешение, което се издава от Агенцията по заетостта за конкретен работодател и конкретна позиция. Разрешението е валидно за срок до 1 година и може да бъде подновявано. Изисква се провеждане на пазарен тест с продължителност минимум 15 работни дни.
Единно разрешение за пребиваване и работа
Това разрешение обединява правото на пребиваване и правото на работа в един документ. Издава се от Министерството на вътрешните работи след положително решение на Агенцията по заетостта. Валидно е за срок до 3 години с възможност за подновяване. Предимството му е опростената процедура и единният документ.
Разрешение за сезонен работник
Специален вид разрешение, предназначено за сезонна заетост с продължителност от 90 дни до 9 месеца. Процедурата е облекчена в сравнение със стандартното разрешение. За краткосрочна сезонна заетост до 90 дни се изисква само регистрация в Агенцията по заетостта, без пазарен тест.
Синя карта на ЕС
Синята карта е разрешение за висококвалифицирана заетост, предназначено за специалисти с висше образование и високо заплащане. Изисква се трудов договор с възнаграждение не по-малко от 1,5 пъти средната работна заплата в България. Издава се за срок до 4 години и предоставя допълнителни привилегии за притежателя, включително облекчена процедура за семейно събиране.
Вътрешнокорпоративен трансфер
Този тип разрешение позволява на мултинационални компании да прехвърлят свои служители от офиси в трети страни към офиси в България. Прилага се за ръководители, специалисти и стажанти. Процедурата е специфична и не изисква пазарен тест.
„Изборът на правилния тип разрешение за работа е първата и най-важна стъпка в процеса на наемане. Грешното решение може да доведе до забавяния, отказ или дори правни последици." — Евразия Консулт
Процедура за получаване на разрешение
Процедурата за получаване на разрешение за работа преминава през няколко задължителни етапа, всеки от които има специфични изисквания и срокове.
Етап 1: Пазарен тест
Работодателят публикува обява за свободната позиция в Бюрото по труда и на портала на Агенцията по заетостта. Обявата трябва да е активна минимум 15 работни дни. През този период местните кандидати могат да кандидатстват за позицията. Ако не се намери подходящ местен кандидат, работодателят получава документ, удостоверяващ проведения тест.
Етап 2: Подаване на заявление
Работодателят подава заявление в Агенцията по заетостта, придружено от следните документи:
- Трудов договор — подписан от двете страни, с уточнени условия на заетост
- Обосновка — писмена обосновка за необходимостта от наемане на чуждестранен работник
- Документи за квалификация — копия от дипломи и сертификати на работника
- Доказателства за пазарен тест — документация от проведения пазарен тест
- Документ за регистрация — удостоверение за актуално състояние на работодателя
- Декларация за условия на настаняване — описание на осигуреното жилище за работника
Етап 3: Решение на Агенцията по заетостта
Агенцията разглежда заявлението в срок до 30 дни. При положително решение се издава разрешение за работа или решение за издаване на единно разрешение за пребиваване и работа. При непълна документация агенцията може да поиска допълнителни документи, което удължава процеса.
Етап 4: Виза тип D
След получаване на положително решение, чуждестранният работник кандидатства за виза тип D (дългосрочна виза) в българското консулство в страната си на произход. Визата се издава обикновено в срок от 30 до 60 дни. Работникът трябва да представи решението на Агенцията по заетостта, валиден паспорт, здравна осигуровка и доказателства за финансово осигуряване.
Етап 5: Регистрация и начало на работа
След пристигането в България работникът се регистрира в Дирекция „Миграция" на МВР и получава разрешение за пребиваване. Работодателят регистрира трудовия договор в НАП и започва внасяне на осигурителни вноски. Работникът може да започне работа едва след приключване на всички регистрационни процедури.
Европейски директиви и регулации
Като държава-членка на Европейския съюз, България е задължена да прилага европейското законодателство в областта на трудовата миграция. Няколко ключови директиви оформят правната рамка на национално ниво.
Директива 2011/98/ЕС — Единно разрешение
Тази директива установява единна процедура за кандидатстване за издаване на единно разрешение за пребиваване и работа на граждани на трети страни на територията на държава-членка. Тя гарантира минимален набор от права за работници от трети страни, които пребивават законно в ЕС, включително равно третиране в областта на условията на труд, свободата на сдружаване и социалното осигуряване.
Директива 2014/36/ЕС — Сезонни работници
Директивата определя условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни с цел сезонна работа. Тя установява максимална продължителност от 5 до 9 месеца (България е определила 9 месеца), задължителни стандарти за настаняване и равно третиране в областта на условията на труд.
Директива 2009/50/ЕО — Синя карта на ЕС
Директивата въвежда единна процедура за приемане на висококвалифицирани работници от трети страни. Тя определя условията за издаване на Синя карта, включително изискването за висше образование и минимално ниво на заплащане. Притежателите на Синя карта имат право на мобилност в рамките на ЕС след определен период.
Директива 2014/66/ЕС — Вътрешнокорпоративен трансфер
Тази директива улеснява временното прехвърляне на ръководители, специалисти и стажанти от компании, установени извън ЕС, към техни дъщерни дружества или клонове в ЕС. Тя определя условията за издаване на разрешение за вътрешнокорпоративен трансфер и правата на прехвърлените служители.
Отговорности на работодателя
Работодателите, наемащи чуждестранни работници, носят значителна отговорност, която не се ограничава само до спазването на процедурата за получаване на разрешение за работа.
Трудовоправни задължения
Работодателят е длъжен да осигури на чуждестранния работник условия на труд, не по-лоши от тези на българските работници на същата или аналогична позиция. Това включва заплащане, работно време, почивки, отпуски, безопасни условия на труд и социално осигуряване. Трудовият договор трябва да бъде сключен в писмена форма и да съдържа всички задължителни реквизити.
Осигурителни задължения
Работодателят внася осигурителни вноски за чуждестранния работник по същия ред и в същия размер, както за българските работници. Това включва вноски за Държавно обществено осигуряване (ДОО), здравно осигуряване (НЗОК) и допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО).
Задължение за уведомяване
При промяна в условията на заетост, прекратяване на трудовото правоотношение или неявяване на работника, работодателят е длъжен да уведоми Агенцията по заетостта в определените от закона срокове. Неспазването на тези задължения може да доведе до санкции.
Санкции при нарушения
Законодателството предвижда следните санкции за нарушения:
- Наемане без разрешение — глоба от 2 000 до 20 000 лв. за всеки нелегално нает работник
- Повторно нарушение — глоба от 4 000 до 40 000 лв.
- Неспазване на условията — глоба от 500 до 5 000 лв. за неспазване на задълженията за настаняване, заплащане или уведомяване
- Забрана — при системни нарушения работодателят може да бъде лишен от правото да наема чуждестранни работници за определен период
Познаването и спазването на правната рамка е абсолютно необходимо за всеки работодател, който планира да наеме чуждестранни работници. Законодателството е детайлно и процедурите са стриктни, но при правилен подход те могат да бъдат навигирани успешно и ефективно.
Имате нужда от професионална помощ при навигирането на правната рамка за наемане на чуждестранни работници? Свържете се с екипа на Евразия Консулт. Нашите специалисти ще ви преведат през всяка стъпка от процеса и ще гарантират пълно съответствие с българското и европейското законодателство.